В момента съм под изпитание. Това го знам, тъй като непрекъснато чувам глас, който ми говори.
Този месец ми се слчиха доста неща;
Наложи се да си потърся нова работа.
Изгорих си кракът.
Убодох се при работа с игла от преливаща кръв и игла на диабетик.
Нямам притеснение в себе си, но вътрешно съм спокоен и непрекъснато се моля в молитва пред Бога.
На обяд легнах да спя датата е 20.07.2020 година на обяд.
Намирам се в един град непознат, но със сигурност съм в България. Мой колеги пастори издадоха заповед на много хора да не проповядват. И всеки , който се опитваше да проповядва за Бога го преследваха.
Тогава чух ясно глас;
- Гошко иди да благовестваш в този град. Когато започнах да проповядвам и противниците ми ставаха повече и то повярвали християни и пастори. Но въпреки мнозината ми врагове грасът ми казва; Иди и проповядвай.
Когато проповядвах всичките ми противници говореха против мен а тези, които слушаха Божието Слово проповядвано от мен ги гонеха и преследваха.
Това правеха много дни , когато благовествах. И мнозина не искаха повече да слушат това, което проповядвах.
Останах сам и излезнах извън града седнах около един извор и размишлявах и се молех със силна молитва пред Бога.
Отново чух същият глас;
Не напускай това мясно, но направи си колиба тук и отпочини си около извора, защото имам много работа за теб. Не спорех с гласът, който чух за това около изворчето имах много храна и вода изобилна.
Наслаждавах се на природа и на изворната вода. Къпех се от Нея и пиех от същата вода.
Гладът в града стана твърде голям. Хората не можеха да идват на тук да си вземат храна от мен и да чуват Божието Слово поради страха от пасторите.
Но идваха по малки групи , криеки се да дойдат да взимат и да чуват Божието Слово.
Храната винаги се увеличаваше, когато проповяднах , но не знаех от къде идваше.
В два големи мрачни градове децата останаха много гладни , жадни и боси. Много от тях обудняха, бяха с много дрипави дрехи и много мръсни, оцапани и почернели от глад и мизерия .
Тогава децата на големи групи идваха при мен да искат храна и да просят.
Аз им отговорих, че няма да им дам храна докато не чуят Божието Слово. Всички ме слушаха в захлас. И докато проповядвах пред мен се пълнеше много храна. Появиха се много друхи чисти. Тогава казах на децата. Ако искате храна , ще трябва да ви изкъпя в този извор , ще ви преоблека нови дрехи и ще ви нахраня толкова , колкото искате. Децата се съгласиха.
Така взех и изкъпах всички деца, преоблеках ги и ги нахраних и ги изпратих да си идат.
Когато те си тръгнаха аз отидох в колибата да си от почина.
Дацата се пребираха у дома и по улиците пасторите ги спираха децата и ги попитаха от къде имат храна , защото те носеха в ръцете си и как така са се преоблекли след като те бяха мръсни , не чисти , просяци.
Те отговориха, че при мен имам изобилие от всичко това, но имах само едно условие; Да Слушат Божието Слово, да ги измия в извора и всичко друго беше подарък от мен.
Те се разгневиха и биха децата , скъсаха им дрехите и взеха допълнителният хляб със себе си. И оставаха да си идат.
Тогава тези пастори дойдоха при мен и ме заплашиха със най строго наказание. Но аз им казах; Не можете да ми заповядвате нищо , защото аз не живея в градът а аз съм извън града и тук закони няма.
Нито ви ползвам къщите, нито вода, чешма, магазините им в града . А от друга страна аз съм извън техните предели.
Тогава ме попитаха от къде имам храна , дрехи за водата не ме попитаха защото тя беше пред очите им.
Аз им казах; Ако искате да разберете, чуйте за 5 минути Божието Слово и ще разберете.
Но те не искаха да чуят. За това и аз не им казах нищо.
И те си отидоха.
На следващия ден , децата бяха много гладни, много мръсни , отново дрипави. Този път децата бяха два пъти повече от първият път.
Когато те тръгнаха по главната улица да просят , пасторите ги биеха и пъдеха ги. Те викаха от глад. Тогава един от всичките извика към прителчетата си.
Момчета тия ни бият и ние умираме от глад , знаете ли че пастор Гошко има много храна, дрехи само ако се съгласим да чуем Божието Слово и ни изкъпе един по един в изворчето.
Тогава децата всички извикаха със силен глас; Нека отидем при него.
Обаче пасторите ги спираха да идват при мен. Тогава децата се обърнаха свирепо към всички ; Или ще ни додете да ядем или ще вземем това което имаме и ние да се нахраним, защото умираме от глад. Пасторите им отговориха; Ние няма какво да ви дадем да ядете, нито какво да пиете и почнаха да бият децата.
Децата започнаха да бягат от тях , но всички идваха при мен тълпи от гладни, мръсни, одрипавели деца.
Вече изтощени пристигнаха едвам едвам при мен. И се обърнаха и ми казаха ; Дай ни нещо да ядем. Те изтощени от силите си и едвам едвам си отваряха очите си извикаха към мен и ми казаха помогни ни.
Тогава им казах. Знаете правилата и условието при мен. Не мога да ви помогна ако първо не чуете Божието Слово.
Пасторите наблюдаваха от страни за ставащото се.
Бяха сигурни, че децата ще умрат.
Тогава започнах да проповядвам Божието Слово. След което ги изкъпах в извора а после ги преоблекох всички и накрая им дадох храна и вода да пият. И децата се ободриха и отиваха си по домовете си.
Тогава тези пастори ми казаха; Махай се от това място, защото ни пречиш на работата ни.
И когато са се наговорили да ме пребият изведнъж намерих се в друг град и вършех същото.
И така се събудих от сън.
