Никога през живота си не съм използвал
брат или сестра в Господа. Винаги живеех
с открито сърце. Стараех се да променя
характера си. Да не се гневя, да не се
каран, да не отговарям, да търся доброто
в човека и да помагам на пострадалите,
до толкова, колкото зависи от мен.
Но истината, че живота сервира много
изненади, както в духовния така в
светският живот.
Израснах в църква. Моята усмивка от
лицето не падаше, защото докато ходех,
седях, молех се чувах Божия глас. Страхувах
се да споделям тези неща с други да не
ме помислят за луд.
Имаше моменти, когато им чувах милите,
намеренията и винаги се чудех на размилите
на човека. Стараех се да придобия
христоподобен живот. Давах всичко от
себе си, пари, имот, време, живота си. Но
и това не беше достатъчно.
През моя живот, прекарах много катаклизми,
борби изпитания. Мнозина са искали да
ме убият, минах през смъртта и смъртната
сянка. Посегателството на живоа ми не
беше само от бившата ми съпруга, на която
беше наредено от Д.А. да бъда убит. Чух
със собствените си уши, говорих с палачите
си в очите им и така напуснах завинаха
Баптиският съюз до днес днешен.
Започнаха изпитания, борби , гонения,
лишения и какво ли не. Нямаше човек ,
приятел, който да ми беше близък и да не
е поискал да посегне на живота ми или
да ме унищожи. Обедениха се много съюзи
, даже до днес. Мога да ги цитирам и по
име и по организации, но не съм против
тях. Бог да ги осъди.
Бях лишен от Българско гражданство, бях
никой . Бях чужденец в собствената си
държава и родина. И най-близките ми хора
не ме обичаха. Бях изпъден до родният
си дом. Нямах правото повече да живея в
Лом и ме изселиха в София и живеех по
улиците, като скитник, клошар, бездомник,
един никой. Хранех се от кошчтата за
боклук, целият омазан, не изкъпан, не
измит, а в един ден и замръзнал , полумъртвав
на улиците на София.
Това е моя живот. Пълен с проблеми и
изненади.
За вярата ми, когато сърдавах църкви,
бесилки, ножове , вили, лопати, авомат
калашников, пушки , тояги бях бит за
вярата ми и не спирах да благовествам.
Когато се опитвах да създам семесйтво
винаги без успех. Бях грешния, блудника,
бездомника, ашлака , бандита и какво ли
не. И тази традиция срещу мен и до днес.
От друга страна не спирах да създавам
нови църкви. Станаха вече 41 църкви с
около 4 000 души повярвали, поставяки и
пастори, проповедници на отделни църкви.
С какво мога да се похваля, със страданията
ли? С това, че съм бил починал и станах
ли? Или , че преживях кома три пъти. Два
пъти в София в ВМА и един път в Стара
Загора. Инвалид 98 % а все още жив.
Познавам смъртта, както и живота. Познавам
онази тъмнина , както и тази светлина
на слънцето. Познавам пространството
ма мъртвите, както и живота на живите.
Но въвпреки всичко отново недоразбран.
Не мога да давам на хората много, но това
което имам в името на Исус го давам.
Беден съм и нямам много.
Много пъти и хората, които обичам ме
изоставят, като че ли съм нещастник,
нехрани майко. Мислейки, че ще поискам
залък хляб или , че ще ги обера. Не това
не е в моя стил, аз не съм научен да взимам
и да използвам моите братя и сестри , аз
съм научен да давам.
Това съм аз един, който не знае кога
минута ще си иде. Защото знам къде съм
бил и всеки момент може да се окажа
отново там.
Не можах да изживея някой неща на земята
до сега а ми се иска. Никога не получих
раостта, която очаквах, а ето всеки ден
се задълбочват проблемите.
Какво ли представляваме ние хората и
какво сме , ние сме просто лъх, който
днес ни има а утре ни няма.
Кратка история на един незаслужен
живот.....
