Ново съновидение

Гледах сън, намирам се управител в една фабрика. С мен управители са трима мъже, които ми помагат в цялата дейност. Работата ни беше в производство и фабриката доста голяма, която заемаше размерите на цял километър.

Всичко вътре в тази фабрика блестеше от чистота, дисциплина и ред. И четиримата движехме фабриката заедно.

По едно време се зададе един пълен мъж, дебел към 150 кг. Не харесваше работата ни, но влезе някак си без пропуск и разглеждаше фабриката, която от вътре беше в ред , дисциплина и чистота.

По едно време, завистта на този пълен човек беше толкова голяма а и желанието му да бъде фабриката негова, че нямаше търпение да измисли нещо.

Явно се виждаше, че говореше и шушукаше на определени работници във фабриката. Но някой не го слушаха. Но по едно време няколко работника му обърнаха внимание и те се съгласиха за нещо с него.

По едно време, носеше бомби и ги постави на различни места във фабриката. Те му помогнаха за достъпа във фабриката, тъй като тя беше отначало строго охранявана. И когато  сложиха бомбите в сградата включиха зарядното с дистанционно включване и цялата фабрика гръмна.

Всички във фабриката бяхме наранени, даже и част от тези , които успя да отдели въпреки, че знаеха и подготвеха бомбите.

Тези тримата, които ми помагаха бяха наранени смъртно и бързо закарани в болницата, жертвите бяха много. От вън на пяцата имаше един автобус с чужденци.

Те се възхищаваха на прекрасната гледка на фабриката, но внезапно тя гръмна и те се учудиха. Качихме се няколко души в техният автобус и потегли към града. Имаше плач, жлъчка и притеснения. Аз бях безпокоен и не знаех вече какво става и къде се намирам. Бомбата запуши ушите ми и недочувах добре, защото експлозиите бяха много силни.

Внезапно автобуса спря в едно населено място. Беше село и ни свалиха всички. Всеки тръгна за друг превоз , за да се приберат наранени. Никой даже и тези чужденци, че бяха братя и сестри в автобуса не ни закара на болницата или да ни помогнат , раните ни да бъдат привързани.

Всеки един от нас беше наранени и кръв течеше по телата ни.

Оставиха ни в това село и те си тръгнаха.

Казах си, какво ще правя Господи на къде? Не познавам това село и мястото и не знам , как да се прибера.

Тръгнах по една улица . на една пряка имаше сватба. Там бяха мой близки хора и те правеха сватба за сина си, но младоженеца не беше там. Тези са били Любчо и Нели. Попитах ги какво става? А те ми казаха, че правят сватба. Сватбата беше толкова бедна, че нямаше маси и столове къде да се седи. Всички са из поседнали на земята и храната беше всичко долу с подслан чаршаф.

Казах си , как да остана на сватбата, като нямам подарък за тях. Но имах пари в себе си. Тогава отидох сред тях и ми подадоха една кошница и едно малко портмоне, където се слагаше парите в кошницата и се даваш на булката.

Взех да изкарам , парите от джоба. Сватбарите ми казаха, няма да слагаш повече , и от приготвените от мен пари отделиха само 12 лева. Казаха ми, че хората тук са бедни и не могат да си позволяват да дават повече от 2 лева. И аз се съгласих.

Седнах сред сватбарите, които бяха седнали отделно. И по едно време ми показаха, че те имат много злато, но го крият в коя, чанта която преди време им подарих и златото е от долу и не искат присъстващите да го видят, защото могат да го откраднат, заради бедността им. След като похапнах тръгнах си, защото не можех да оставам там дълго време, защото раните и кръвта ми течеше и аз си тръгнах търсейки моя дом.  И така се събудих.